*** Не заспивай в тая нощ на живи сенки, защото днес навярно ще умра. Когато спра да дишам, целуни ме, пусни косата си, духни свещта.
“All my life I knew you were waiting …”
*** “All my life I knew you were waiting, revelation anticipating …” Че гладно беше моето съмнение и огнен вятър виеше във мене. Усещах някой как от болка стене; сънят не идваше. Очаквах откровение. Рабрах тогава, че нощта е изкупление. Разбрах и колко бяло ражда тъмното – че изгревът ми повече
Ще си спомниш за мен във облачно време …
*** Ще си спомниш за мен във облачно време, когато небето във теб натежи – дъжда ще съм аз от барокови ноти безкрайното ехо от поройни вълни. Ще си спомня за теб във залезно време, черното в мене щом натежи – ще си златния камък от стари предания, самодивска легенда повече
Октомври е вече. Усети ли …
*** Октомври е вече. Усети ли чудната ласка на момчето от есен? Октомври е вече. Изплете ли за първия дъжд от коприна въжета? Октомври е – време за вино и непохватни куплети. Октомври е вече. Едно момче те прегърна със есен. Усети ли?
