*** Ще си спомниш за мен във облачно време, когато небето във теб натежи – дъжда ще съм аз от барокови ноти безкрайното ехо от поройни вълни. Ще си спомня за теб във залезно време, черното в мене щом натежи – ще си златния камък от стари предания, самодивска легенда повече
*** Октомври е вече. Усети ли чудната ласка на момчето от есен? Октомври е вече. Изплете ли за първия дъжд от коприна въжета? Октомври е – време за вино и непохватни куплети. Октомври е вече. Едно момче те прегърна със есен. Усети ли?
*** Споменът от лятото догаря без следа, във зимното огнище косата му е сива. Последните лъчи пробождат този свят, разкъсват нещо в мен…И боли… Северният вятър донася само страх. От тъмното безброй ръце към мене се протягат. Дали ще има утре? Аз чакам твоя глас да стопли моя сън…Вън вали… повече
*** И когато най-после умрем и се срещнем със теб на небето, дълго, дълго ще бъдем на път върху нашата, само наша, комета.
