С какво ли мляко ме закърми, майко …

*** С какво ли мляко ме закърми, майко, от малък да сънувам черна сватба, да сричам жалките куплети на живота, да търся дом сред мраморни разпятия… С какво ли мляко ме закърми, майко, че сам във тъмното с умрелите да пия, на старите легенди да усещам пулса, да знам, че повече

Не беше просто краят на света …

*** Не беше просто краят на света. Не беше просто смърт, а ужас беше. Започна се със страшно обвинение и свърши се – със страшно наказание. Да беше чума… Глад да беше… Все щеше да остане оправдание. Очите виждаха обаче надълбоко – срам беше отговорът и мълчание. И помнеха. И повече

“All my life I knew you were waiting …”

*** “All my life I knew you were waiting, revelation anticipating …” Че гладно беше моето съмнение и огнен вятър виеше във мене. Усещах някой как от болка стене; сънят не идваше. Очаквах откровение. Рабрах тогава, че нощта е изкупление. Разбрах и колко бяло ражда тъмното – че изгревът ми повече