Може да не знам всичко за Украйна и конфликта там. Може да не знам всичко за Израел и конфликта им с Палестина. Но, мама му стара, виждам Злото и без всичкото това тайно познание и това ми стига! Да, сигурно някой с големи познания би могъл да каже преди 80 години, а защо не и сега: “Вижте, хитлер може и да е имал своите основания, германците може и да са имали своите основания… Не познавате конфликта!” Но за хората със здрава морална система, със стабилен морален компас, основанията и аргументите на хитлер, путин, иранския аятолах и арабските варвари просто НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ – те са ЗЛО и това е достатъчно да избереш страна. Да, като философ съм длъжен да допусна, че може и да бъркам. Че може би путин, аятолахът, черните маскирани варвари, които изнасилват, убиват и осакатяват в името на техния бог – може би всички те са прави, а аз греша. Все си мисля обаче, че е по-добре да сбъркаш и да вземеш доброто за зло, отколкото да не разпознаеш злото. Забележете – не да избереш доброто, а да посочиш злото! Неслучайно и в Библията дори има предупреждение за Сатаната, който може да се маскира като ангел на светлината – т.е. за зло, което може да бъде взето за добро, но няма предупреждение, че нещо добро, може да се маскира като зло и да бъде сбъркано със зло. Предупреждението е да внимаваме, защото е по-страшно да не разпознаеш злото, отколкото да вземеш за зло нещо, иначе добро.

Това е нещо като Облогът на Паскал: дори и да не вярваш, живей така, сякаш има Бог. Ако сбъркаш и Бог няма, голяма работа – живял си като добър човек и поне ще те помнят известно време с добро. Ако има Бог, печелиш вечността. Win-win. 100%.

Конфликтите в Украйна и Израел са малките морални облози на нашето време: посочете Злото в лицето на москва и палестина. Ако сбъркате, голяма работа, били сте прекалено състрадателни и сте се трогнали от хилядите невинни жертви. Ако сте били прави, получавате награда за жив морален компас. Win-win. 100%.

Ако, не дай боже, директно подкрепяте агресора, а се окаже, че сте сбъркали, честито, моралният ви компас не струва. Ако се окаже, че сте били прави – ОК. Win-Lose. 50%.

Ако много разсъждавате, че имало не знам си какви основания, че имало не знам си каква история (каквито няма) и отказвате да вземете страна, или да търсите под вола теле, дето се вика, само и само да не наречете Злото с истинското му име – вашият морален компас също не струва. Ако не можете, дори и с риска да сбъркате, да посочите злото – как въобще навигирате морално в света? Всичките ви избори тогава стават въпросни. Lose. 0%.

Злото трябва да бъде назовавано и изобличавано. Иначе борбата с него става невъзможна. Основания на Злото винаги могат да се намерят. В някакъв смисъл, морално най-правилно е да правиш добро, само заради самото Добро. Безоснователно Добро. “Пътят към Ада е постлан с добри намерения” и, най-вероятно, с напълно разумни основания. Докато пътят към Рая, подозирам, е постлан с безпричинно добро.

Ровенето в причинно-следствените връзки на Злото, и, още повече, търсенето на оправдания за Злото, най-вероятно ще ви вкара в капана на неистнския ангел на светлината. Фалшивото усещане за разбиране ще е компенсация за съвестта ви, която ще вие, заради счупения ви морален компас, но ще бъде удобно заглушена от усещането за превъзходство. Интелектът ви ще е счупен, също както вашия морален компас, но вие дори няма да го осъзнавате, защото вече ще сте под чужда власт. Затова е и предупреждението, с което започнах – счупването на личността започва с неразпознаването на лъжата. И тук не става дума за знание, което може да ви помогне, а за морален интегритет – т.е. изборът не е “информиран”, а морално-интуитивен. Само здравият морален компас може да ви предпази от неразпознаването на Злото. Никакво знание, никаква информация няма да ви помогнат.