В интервю по 7/8 глупакът Андрей Райчев твърди, че прогрес няма. Това е самоочевидно малоумие, но все пак да вметна, че цялото научно познание през Средновековието и преди него е могло да се побере в една неголяма библиотека от няколко хиляди ръкописа, част от които, наред с текстове с полуадекватно и адекватно (от днешна гледна точка) познание, са съдържали и текстове, в които съвсем сериозно са били обсъждани еднорози, русалки, дракони и великани. Освен това, достъп до това познание са имали малцина. В днешно време един живот няма да стигне на човек, който иска да усвои всяка подробност от един, само един, клон на науката. Не защото хората са по-прости, а защото количеството знания се е увеличило. И, най-вече, защото се увеличава всеки ден. Значи, има чисто количествен прогрес. Но има и качествен, защото знанията ни вече не са каша от митове, наблюдения, вяра и авторитети (както, може би, на глупакът му се иска), а има ясни критерии за това, какво може да бъде наука.

Но, може би, Андрей Самозвани няма предвид собствено научния прогрес? Може би, според него, няма прогрес в качеството или количеството живот? Преди 2000 години биха му лекували хремата с рязане на хемороидите, а главоболието – с трепанация. Само преди 200 вероятността да умре от обикновен грип, шарка или авитаминоза на 20 би била потискащо огромна.

Мит било, продължава дyгин от Али Експрес, че пyтин бил лош. Мит, с който хората, които не разбирали съвременния свят, се опитвали да си го обяснят. Съвсем логично следствие, впрочем, от предпоставката, че прогрес няма. Разбира се, че като няма прогрес има митологизиране. Само че предпоставката е грешна, което прави и извода грешен.

В допълнение, никой не се интересувал от звездите и Космоса. Толкова грозно твърдение, че нямам думи. Във времето на James Webb Space Telescope и SpaceX да твърдиш, че на никой не му пука за Космоса, трябва или да си отчайващо тъп, или чудовищно манипулативен. Има по-големи цели от усвояването на ресурси. Има по-големи ценности от патриотизма, особено руския. Когато хлябът е основната ти цел, да, звездите не те интересуват. Но прогрес има (противно на твърденията на глупака Андрей), именно защото е имало хора, които са търсили нещо по-голямо от хляба, включително и сред звездите. Да не говорим, че именно науката ни е помогнала да стигнем до там, че да имаме хляба и физическото ни оцеляване за даденост, а не за неща, за които трябва ежедневно да се борим. Но малката, псевдонаучна душица на Райчев това или не го разбира, или не му уйдисва на мрачните тези. Носители на мрак винаги е имало, но е имало и носители на светлина. Мракът може да бъде осветен, но светлината няма как да загасне – не и с дугинско-райчевски лъжи.

Друг цитиран “мит” бяха чиповете в тялото – като обобщен образ на технологизирането на физическите ни тела. Това е бъдещето, и, когато глупакът говори с насмешка за 150-годишни старци, удобно не уточнява и основната цел на това начинание, а тя е подобряването на качеството на живот. Целта не са просто милиони 150-годишни старци в легла, а хора, които са пълноценни и щастливи. Когато си гледаш само в краката, обаче, това няма как да го разбереш. Утеха е някаква, все пак, че Райчев твърди, че самият той не би искал да живее 150 години.

Цялото излъчване на “мислителя”, ползването на логически формули от типа “отрицанието на отрицанието на B” – всичко имаше за цел да обърка зрителя и в цялата каша от псевдо-наука, псевдо-логика и псевдо-аргументи да се постигне ефектът на авторитета – познат именно от Средновековното и преднаучното мислене. В този (но само в този!) смисъл, глупакът Андрей всъщност не е глупак, а ловък манипулатор, който ползва похвати, познати на науката, срещу самата наука. Гнусно, но ефективно, просто защото самата наука е ефективна, но аморална и моралното ползване на нейните достижения е привилегия и ангажимент на хората, а не на самата наука.

Андрей, ето ти още един мит: “Напред! Науката е слънце, което във душите грей!”. Напиши една книга и за този мит. Само че гол, по препаска, в пещера и с въглен по стените. На руски. Защото и западните езици са мит – няма как основния инструмент, с който се прави наука, да не е мит и той. Единствено истинен и реален е руският мрак, в който душите на бедните духом андрейрайчевчета и дугинчета се самозаблуждават, че ще процъфтяват.

Пазете се от лъжци, скрити зад маска на авторитет. Война е и мракът се пробва да пробие по всички фронтове, включително и най-вече във вашите мозъци. Мракът ви казва, че нищо не сте постигнали. Че хлябът е по-голям от звездите. Не e вярно. Мракът няма бъдеще, но иска да ви накара да повярвате, че и вие нямате бъдеще. Мракът лъже. Винаги.