Въглените парят във очите ми …

*** Въглените парят във очите ми и осветяват стръмната душа на склона, където блясъкът им е храна за призраци, а формата им реже като огън. Искрите им по камъни нащърбени чертаят звездния атлас на дните ни. Небето свива се във шепа въглени. Вселената се слива със чертите ми.

Костеливите пръсти на юлска мъгла …

*** Костеливите пръсти на юлска мъгла шарят по стръмното, шеметно било – сърцето изтръгват на стръкче трева; дърветата пукат, гнева си стаили. Задава се буря. Шрапнели от вятър забиват се с писък в разперени клони: в земята попива страхът на водата, а въздухът кипва и става на огън.

Изгубих се отдавна. И не помня …

*** Изгубих се отдавна. И не помня пътеката, която като ручей криволичеше, как се стопи и изчезна във стръмното, как се залутах и престанах да дишам, как кръвта ми замря, как сърцето избухна, как очите ми мътно застинаха… Беше отдавна. Търсих ключа за вратата на лятото, а намерих само студените повече

Разперените клони на смокинята …

*** Разперените клони на смокинята отново ми говорят за надеждата, която тичаше на двора да играе, а после сядаше под бора и се смееше. Прозорците я гледаха отгоре и кимаха на всеки неин поздрав. А после тихомълком й намигаха: “Прибирай се, вечерята е сложена!” По камъка обичаше да шляпа и повече