***
“All my life I knew you were waiting, revelation anticipating …”
Че гладно беше моето съмнение
и огнен вятър виеше във мене.
Усещах някой как от болка стене;
сънят не идваше. Очаквах откровение.
Рабрах тогава, че нощта е изкупление.
Разбрах и колко бяло ражда тъмното –
че изгревът ми носеше отвъдното,
а залезът ми – чакаше спасение.
И днес е гладно моето съмнение –
подобно луд раздирам си очите
и в сляпа сянка се превръщат дните.
Все още чакам откровение.
