*** Не виждаш ли на облака измамата, когато преминава над дърветата – неясна форма и едно съзнание, което движи в кръг планетата? Очите се захранват от стихиите, поддържат този свят, за да не падне. Без тях сме нищо, прах… Не виждаш ли измамата, която трябва да откраднем?
*** “Pay the price for ignorance, praise the glorious race of rats …” Това е царство, царство на мълчание, в което думите са празни приказки – смехът напомня отдалече на ридание, където няма спомен за красиви стихове. И всички тук са само очертания – безформени, безлики и безплътни… Това е повече
*** На езерото тъмната повърхност по здрач застинала в очакване на лодките, които само сутрин идват и само сутрин със водата се закачат, омайва ме със своя кръгъл облик, черни пръсти, набраздено тяло… Във нея потъвам подобно любовник. Подобно удавник под нея оставам.
*** Въглените парят във очите ми и осветяват стръмната душа на склона, където блясъкът им е храна за призраци, а формата им реже като огън. Искрите им по камъни нащърбени чертаят звездния атлас на дните ни. Небето свива се във шепа въглени. Вселената се слива със чертите ми.