***
Споменът от лятото догаря без следа,
във зимното огнище косата му е сива.
Последните лъчи пробождат този свят,
разкъсват нещо в мен...И боли...
Северният вятър донася само страх.
От тъмното безброй ръце към мене се протягат.
Дали ще има утре? Аз чакам твоя глас
да стопли моя сън...Вън вали...
Снежни са очите на зимния прозорец,
много са реките под миглите му бели -
рисуват по стъклото с невидимо перо
и пишат много пъти твойто име...
|
