***
Разперените клони на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която тичаше на двора да играе,
а после сядаше под бора и се смееше.
Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихомълком й намигаха:
"Прибирай се, вечерята е сложена!"
По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,
да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намери паяк,
следобед сънено истории да нищи,
а вечер да заспива рано...
Разперените клони на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна...
|
