***
Изгубих се отдавна. И не помня
пътеката, която като ручей криволичеше,
как се стопи и изчезна във стръмното,
как се залутах и престанах да дишам,
как кръвта ми замря, как сърцето избухна,
как очите ми мътно застинаха...
Беше отдавна. Търсих ключа за вратата на лятото,
а намерих само студените порти на зимата.
|
