***
Костеливите пръсти на юлска мъгла
шарят по стръмното, шеметно било -
сърцето изтръгват на стръкче трева;
дърветата пукат, гнева си стаили.
Задава се буря. Шрапнели от вятър
забиват се с писък в разперени клони:
в земята попива страхът на водата,
а въздухът кипва и става на огън.
|
