***
Като тумор във моите зеници
расте на луната мъгливия образ.
И гладни до ярост са нейните кратери -
пропадам във тях и в тях се изгубвам.
Столиката сянка на стар вестоносец
надвисва над мен. Оставам без име.
Сто ножа от огън дълбаят душата ми -
навътре, навътре - до черното стигат.
Накрая не мога да дишам. Отмина
и тази вечеря. Превърна се в спомени.
Кървав пир - тя обича душата ми:
луната се храни със демони.
|
