Истински лъжлив,
бясно неподвижен,
окрилен от страх,
страстно безразличен.

Храня бесове,
ангели ме дебнат;
времето тече,
слепите проглеждат.

Слепите проглеждат,
слънцето намразват.
Колко си богат!
Шепите са празни.

Шепите са празни.
Гвоздеи във тях.
Само те остават,
само те стърчат.

Кръстове стърчат,
предано ни махат.
Дългият ни път
край не ще дочака.

Чакат ни мъжете
с острите лопати.
Аз пък ще заспя,
ще сънувам вятър.

Ще сънувам вятър
в корабни вериги.
Някой е останал,
някой си отиде.

Корабите бързат.
Гладно е морето.
Кой ли ще потъне
без да се усети…

Дишаш във вода,
на брега се давиш,
няма го пазачът -
фара да запали.

Фара да запали,
тебе да посрещне,
да налее вино,
да ти каже нещо.

Сънища ме будят,
искат да танцувам,
тихо да крещя,
тежко да дочувам.

Тихо да крещя
своите въпроси.
Как ме шиба дъжд,
как порой ме носи…

Плитки брегове,
кой ще ви погълне?
На дълбоко дъно
вяра ще покълне.

Суха е сълзата
за света ни беден.
Адът е от огън.
Раят пък е леден.

Плача без вина.
Падам без причина.
Брат ми е снегът -
всичко ще зарине.