начало
музика
поезия
философия
joomla
контакт
cv & portfolio


***

Откършено е вече всяко слово
и всяко име вече няма смисъл;
и думите се пият за отрова:
"живея" вече значи "бил съм".

Езикът е това, което помни,
че имало е по-различно време,
когато думите са значели живот и
"безсмъртие" е означавало "спасение".
2002-02-20 21:36:24




 
Коментари
Добавяне
 
 
Нов коментар
 
Име:
Ел. поща:
 
Заглавие:
Лично съобщение - да не се публикува в сайта
Коментар:
Анти-спам код:
 

3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."
 
Това е царство, царство на мълчание ...
На езерото тъмната повърхност ...
Въглените парят във очите ми ...
Избягах там, сред сухите жита ...
Като тумор във моите зеници ...
Костеливите пръсти на юлска мъгла ...
Изгубих се отдавна. И не помня ...
Разперените клони на смокинята ...
Във яростното августовско пладне ...
Черната котка извива гръбнак ...
Октомври е вече. Усети ли ...
Споменът от лятото догаря без следа ...
И когато най-после умрем ...
Безкрайно нежна тази нощ ни кани ...
Ще си спомниш за мен във облачно време ...
"The Man Who Sold The World ..."
С какво ли мляко ме закърми, майко ...
Не беше просто краят на света ...
Не заспивай в тая нощ на живи сенки ...
"All my life I knew you were waiting ..."
Откършено е вече всяко слово ...
Една по една ...