В този въпрос имплицитно се съдържат някои други проблеми, единствено чрез разрешаването на които е възможен и неговият отговор. Тези проблеми касаят личността, последователността от събития, представляващи нейния живот или част от него и обект на биографията, както и потопеността й в социалната среда. Едва тогава, когато се сдобием с определена визия върху тези проблеми, бихме могли да разберем начина, по който социологията интерпретира този феномен.

В някакъв смисъл, най-важният от изброените горе проблеми би трябвало да бъде този за личността, индивида, доколкото биографията, от една страна, представлява описание на н е ч и й живот и, от друга, се прави от н я к о й, биограф. (Понякога личността, чийто живот се описва, съвпада с личността на биографа.) Каква обаче е тази личност? Този въпрос е важен, защото именно субектът на биографията избира и подрежда събитията. Дали тук става въпрос обаче за някакъв безпристрастен наблюдател с някаква абсолютно обективна гледна точка, който дори да описва собственото си минало, успява да се дистанцира от него, давайки една напълно безвъпросна и трайна оценка? Това са все въпроси, които, ако се разгърнат, биха довели до много други, но по-сложни и разрешими само на полето на метафизиката – перспектива, която Бъргър и Бурдийо изоставят като нямаща отношение към тяхната крайна цел. И двамата обаче разбират, че не могат да напреднат особено без някакво разбиране за личността.

Бурдийо възприема името като “институция за оцялостяване и обединение на “Аз-а”” (ПР, стр. 73), институция, която гарантира идентичността на личността или, образно казано, която представлява скелетът и свързващите тъкани в тялото на индивидуалността, предпазващо последното да се разпадне при непрестанното си движение. Собственото име образува ония граници, които, при цялото движение (и хаос!) между тях, винаги отделят Аз-а от Другите.

Допускаме, че вече сме на прав път (най-малкото защото в биографията личността е представена от собственото й име) и правим следващата крачка – кой и как избира кои събития да бъдат включени в биографията? С други думи, как става така, че някои от тях, оценени като по-важни, се включват , а други (по-маловажни) – не?

Според Бъргър и Бурдийо, човек непрестанно интерпретира и реинтерпретира своето минало – биографията е само един фиксиран частен случай на интерпретация. Субектът на биографията в един определен момент прави оценка на някакви събития от нечий живот, открива някаква връзка между тях и ги подрежда в определена последователност. Кои ще са тези събития, каква ще бъде тяхната последователност – това зависи единствено от интерпретацията, от гледната точка на биографа, които се изменят постоянно. Именно тук стигаме до ключовия момент – биографът е потопен в някаква социална реалност, той е приел определени социални норми, възприел е “системата от значения”, предложена му от средата. Чрез нея (като през призма) субектът обглежда и оценява миналите събития и избира кои да включи в биографията и кои – не. Ето, че, в крайна сметка, биографията се оказа и социологически проблем – “лещите” за “очилата” на биографа-интерпретатор се “шлифоват” в “работилницата” на средата, социума – техните характеристики зависят най-вече именно от средата: различните социални групи и кръгове предлагат коренно различни “системи от значения”.

Чрез всичко, което обсъждахме дотук, Бурдийо и Бъргър целят всъщност да покажат нееднозначната детерминираност на оценката на минали събития, която биографът прави (дори само предпочитайки описанието на едно събитие пред описанието на друго). Нещо повече: такава оценка съзнателно или несъзнателно прави всеки човек, без значение дали се занимава с писане на биографична литература. Всеки поглед назад, всяко вглеждане в минали събития, самата памет дори – всичко това е интерпретация, пре-ценя-ване. Голямата грешка, която всеки допуска (и която Бурдийо и Бъргър ни съветват да избягваме), е липсата на разбиране на факта, че, от една страна, във всеки един момент личността на интерпретатора-биограф се променя (незвисимо от здравите рамки на нейното име) и, от друга, че тази личност никога не е самотна точка върху празен лист хартия – напротив, свързана е с много други себеподобни, при това посредством бързоподвижни връзки. Всеки елемент в една такава система влияе на останалите, но и търпи влияние от тях. Освен това, съществува и такова нещо като “социална мобилност” – това, че в този момент личността може да се идентифицира с точно тази социална група, не значи, че след време тя няма да я напусне и да установи по-силни връзки с представители на противоположната й.

С други думи, и “вътрешната”, и външната среда на човек търпят промени. Това състояние на постоянно движение определя историчността – това, че човек се ражда, извървява някакъв път и умира, което пък прави възможна биографията – като описание на този път. Това, за което настояват Бъргър и Бурдийо, е, че този път не е път през пустиня, че оценката, която всеки един може да направи във всеки един момент, поглеждайки назад, не е оценката, която би направил един безпристрастен, неподвижен наблюдател, а точно обратното – оценка, която би останала неподвижна само фиксирана върху лист хартия, като дори тогава тя не би била абсолютна,а резултат от моментно състояние на личността. Оценката на биографа (т.е. на всеки човек) се променя – съобразно движенията вътре в самата личност и съобразно движенията на личността в социалното пространство.

***

Забележка: цитатите са направени според следните издания:
П. Бурдийо, Практическият разум, С., 1997 – ПР