Не виждаш ли на облака измамата …

*** Не виждаш ли на облака измамата, когато преминава над дърветата – неясна форма и едно съзнание, което движи в кръг планетата? Очите се захранват от стихиите, поддържат този свят, за да не падне. Без тях сме нищо, прах… Не виждаш ли измамата, която трябва да откраднем?

Това е царство, царство на мълчание …

*** “Pay the price for ignorance, praise the glorious race of rats …” Това е царство, царство на мълчание, в което думите са празни приказки – смехът напомня отдалече на ридание, където няма спомен за красиви стихове. И всички тук са само очертания – безформени, безлики и безплътни… Това е повече

На езерото тъмната повърхност …

*** На езерото тъмната повърхност по здрач застинала в очакване на лодките, които само сутрин идват и само сутрин със водата се закачат, омайва ме със своя кръгъл облик, черни пръсти, набраздено тяло… Във нея потъвам подобно любовник. Подобно удавник под нея оставам.

Въглените парят във очите ми …

*** Въглените парят във очите ми и осветяват стръмната душа на склона, където блясъкът им е храна за призраци, а формата им реже като огън. Искрите им по камъни нащърбени чертаят звездния атлас на дните ни. Небето свива се във шепа въглени. Вселената се слива със чертите ми.